Космос

Последно

Съществувал ли е Одисей? 2026 / 8

издание

Абонирайте се за списание 'Космос' и отключете вселената на знанията!

)

Съществувал ли е Одисей? 2026 / 8

След падането на Троя корабите на Одисей порят през бури непознати морета. Един ден той и 12 от най-смелите му другари достигнали остров, където живеели циклопите - еднооки великани, които не признавали нито закони, нито гостоприемство. И там любопитството погубило моряците. Вместо веднага да отплават, царят на Итака решил да влезе в една огромна пещера. Вътре имало овце, сирене и мляко. Приятелите му го молели да вземат храната и да избягат, но той поискал да види стопанина, за да получи дар като гост

Тим Копра. Оцеляващият в Космоса

11,56 ч., 15 януари 2016 г. Астронавтът на НАСА Тим Копра виси на 400 км над Земята, закачен от външната страна на Международната космическа станция. В един момент вижда нещо, което не би трябвало изобщо да съществува.

Заедно с колегата си, британеца Тим Пийк, вече 4 часа и 8 минути сменят повреден регулатор, прекъснал един от осемте електрически канала на станцията.

По план мисията им в открития Космос трябва да продължи още два часа, когато изведнъж Копра усеща студ. Поглежда нагоре и забелязва, че над очите му - върху вътрешната повърхност на визьора - се е формирал мехур с вода.

Широк около 1,5 см, дълъг 5 - 6 см. Ако човек е в банята или навън, няма никакъв проблем, просто ще махне с ръка и ще го избърше, но в открития Космос ситуацията е доста по-сложна. Там водата няма къде да отиде. Няма гравитация, която да я отведе надолу.

Положението се влошава, защото Копра усеща, че подложката на каската му сякаш се подува. Със същия този скафандър три години по-рано италианецът Лука Пармитано едва не се удавя, докато е на мисия извън МКС. Литър и половина внезапно нахлуват в каската, покриват очите, ушите и носа и той, без да вижда нищо, пипнешком успява да се добере до люка. През цялото това време трескаво пресмята колко секунди живот му остават. След инцидента скафандърът е ремонтиран, тестван и върнат на екипажите, за да може Тим Копра да „изтегли късата клечка".

Танцът на Европа

Колко водачи има едно хоро? Очевидният отговор е един - човекът отпред. Точно този въпрос обаче обича да задава на колегите си гл. ас. д-р инж. Ивайло Първанов, етнохореолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Първите данни от създадената от екипа му система за триизмерно записване на традиционния танц дават далеч по-интересен отговор.

В редицата се открояват няколко по-устойчиви играчи, около чието движение останалите се координират. Човекът начело продължава да има ролята на водач в общността, но вътрешната механика на хорото се оказва много по-сложна. А когато към сензорите за движение бъдат добавени и датчици за ЕКГ, се появява още едно наблюдение: при съвместно пеене и игра понякога се доближават не само движенията на телата, но и сърдечната честота на хората.

Първанов веднага уточнява, че е рано този ефект да бъде превръщан в научен закон. Необходими са още много записи и сравнения. Но самият факт, че подобни характеристики вече могат да се измерват, показва колко далеч е стигнало изследването на танца. Това, което поколения играчи са описвали с думи като „усет", „чувство за едно цяло" или просто „трябва да тръгне хорото", днес може да бъде наблюдавано стотици пъти в секунда и съпоставяно с физиологични данни.

Недосегаемите от Монреал

Канадците са кротки, дружелюбни и наивни хора, ако се вярва на десетките шеги в американските комедии, които често и безпардонно се подиграват със съседите. Само че именно на канадска територия се ражда и узрява една от най-кръвожадните мафиотски империи в света. Наричат я „Шестата фамилия", тъй като не отстъпва по авторитет на легендарните пет мафиотски фамилии в Ню Йорк - Бонано, Гамбино, Дженовезе, Коломбо и Лукезе.
Влиятелната сицилианска престъпна организация, създадена от фамилията Рицуто, печели от наркотрафик, рекет и дори от разделното събиране на отпадъци в северноамериканската държава. Босовете є смело газят в кръвта на враговете си и близо половин век се радват на невиждан просперитет. Чак през последните месеци държавата най-сетне решава веднъж завинаги да се саморазправи с най-влиятелните представители на местната организирана престъпност. В края на миналата година е даден старт на най-голямото наказателно преследване срещу мафията в Канада, което е кръстено от създателите му „Проект Алианс".

Пробив в битката с рака на панкреаса

„В последната нощ от живота си той се измъкна от погледа на медицинските сестри, пристъпи бавно по коридора с проходилката, наля си бира и я изпи в Оук Рум." Така историкът Хюго Викърс описва последните часове от житейския път на съпруга на кралица Елизабет II - Филип, херцог на Единбург. Официалната причина за смъртта на 99-годишния баща на краля е старост, а посочената от Викърс - рак на панкреаса в напреднал стадий, с който е живял 8 години. Изключителен късмет или иновативни подходи в медицината? Факт е, че херцогът се радва на 7 години повече в сравнение с 97% от всички диагностицирани с това заболяване.
Мнозинството от пациентите не са пощадени от съдбата, защото само при 15% болестта се открива в ранен стадий. За беда, дори човек да бъде опериран навреме, когато туморът все още е в панкреаса, вероятността да отпразнува 5-годишнината от интервенцията е 44%.
При следващия стадий, когато карциномът се разпространи в тъканите и кръвоносните съдове, болните живеят между 6 и 11 месеца след операцията. Все пак дори на този етап все още има надежда.
Диагнозата се превръща в смъртна присъда, когато е в последния стадий с разсейки в черния дроб, белите дробове или коремната кухина. Тогава шанса човек да преживее 5 години след лечение имат едва 3% от пациентите. Без него смъртта настъпва средно след 2 до 6 месеца. Преживяемостта е толкова кратка заради особените функции на панкреаса.

Страховете на Хичкок

„Малко агънце без петно". Така Уилям нарича своя тих и послушен син. Веднъж обаче 5-годишното момче е наказано, без да разбере защо. Получава бележка от баща си, която трябва да занесе в местния участък. Там я дава на дежурния униформен, който, след като я прочита, го поглежда изпитателно и го заключва в една от килиите с думите: „Ето какво правим с непослушните момчета".

Макар и престоят зад решетките да е бил само няколко минути, това се превръща в травматично преживяване, което порасналият вече мъж носи у себе си като страх и недоверие към полицията и властта.

И това е само едно от ранните събития, които създават Краля на ужаса. Но кой би могъл да предположи какво още преследва мъжа, отговорен за кошмарите на милиони...

Списъкът се оказва доста дълъг - агорафобия (страх от височини), полицаи, непознати, шофиране, самота, тълпи, височини, вода, конфликти от всякакъв вид, липса на контрол и дори овофобия (страх от яйца).

„Късметът е всичко - признава веднъж Алфред Хичкок. - Моят късмет в живота е да бъда наистина уплашен човек, да бъда страхливец, защото един герой не би могъл да направи добър съспенс филм."

Абонирайте се за списание 'Космос' и отключете вселената на знанията!

)

Виж стари издания