За учените това е псевдонаука, но защо няколко хилядолетия тя продължава да вълнува?
Четиридесет и осем отбора, сто и четири мача. Сто и седемдесет официални лица, които следят за изпълнението и нарушението на правилата. И все пак най-влиятелният арбитър в тези двадесет и един дни на световното по футбол се оказа ретроградният Меркурий. И то не в полза на галениците...
Учените открито се шегуват с тези псевдонаучни теории и имат солиден арсенал анекдоти за тях. Но
Планират собствена ракета носител, а в орбита - създаване на прецизни лекарства, на човешки органи от стволови клетки, а защо не и чипове
Следващия път, когато видите падаща звезда и бързате да си пожелаете нещо - по-добре спрете. Възможно е да отправяте мечтата си не към метеор, а към космическа тоалетна. Или още по-лошо - към отпадъците от нея...
Неочакваният съвет идва от директора на отдел „Механика" в Европейската космическа агенция д-р Томазо Гидини. Инженерът конструктор, проектирал „невъзможното" крило на най-големия пътнически самолет в историята Airbus 380. Всички казвали, че няма крило, което да вдигне подобен свръхтежък самолет. Но
Томазо Гидини отказал да повярва и успял
Може би затова днес е един от архитектите на космическото бъдеще на Стария континент. И един от най-вдъхновяващите лектори на младежкия научен фестивал „Ало, Космос". Срещата ни с него започва с шегата за „падащата звезда", защото зад нея се крие нещо много по-голямо: за първи път Европа решава да се отправи към Космоса по свой собствен път, за да отиде много по-далеч от която и да е падаща звезда.
„Намираме се в безпрецедентен момент - казва пред сп. „Космос" д-р Томазо Гидини. – В геополитически план ситуацията се променя много бързо. Светът се пренарежда с шеметна скорост. Старите съюзи в Космоса се пропукват, Китай върви все по-бързо, а САЩ обявиха, че ще следват свой курс сред звездите.
Коалициите, които имахме в Космоса, като цяло се промениха. Европа трябва да мисли за себе си. Тя вече не може да разчита на Съединените щати за отбрана, както и за други дейности и изследвания в Космоса. Така че трябва да е суверенна по отношение на технологични и индустриални възможности и космически мисии."
За наследството на легендарния кораб се водят истински финансови войни
Една трагедия, случила се преди повече от век, отне живота на над 1500 мъже и жени. Днес тя вече е превърната в печеливш бранд, на чието име кръщават филми, правят се изложби, дори се организират екскурзии за богати туристи. Перспективите от марката да се печели добре са толкова големи, че за нея се водят истински финансови войни
Компанията RMS Titanic, единствената, имаща право да слиза на дъното на Атлантическия океан до легендарния потънал кораб „Титаник" и да вади останки от него, има намерение да продаде над 100 предмета от богатата си колекция. Това става ясно от съдебни документи, разкрити от „Асошиейтед прес". За целта наета от фирмата аукционна къща ще организира търгове в четири града в различни точки на света.
Имената на градовете засега се пазят в тайна.
Плановете на RMS Titanic са предизвикани от съдебен иск, с който контрагент съди дружеството за 4 млн. долара.
Чрез аукциони то планира да си набави исканата сума. В момента попечителят на „Титаник" получава приходи от наследството му чрез пътуващи изложби, показващи намерените артефакти в музеи и хотели. Очевидно обаче RMS Titanic изпитва финансови затруднения и търси по-добър начин да осребри вложените пари и усилия.
Подводните снимки на Михаил Заимов (общо седемнадесет изложби) имат запазено място в историята на българската фотография и то не само и толкова на научната, колкото на фотоизкуството.
Техният обект – подводният свят, сам по себе си изглежда някак естетически въобразен – колкото реален, толкова фикционален, обитаема утопия със собствена мамеща красота на прага на халюцинацията.
И когато го снима, Мишо удвоява халюцинацията, защото и фотографията е халюцинация: виждаш нещо било, като че ли още е, въпреки че вече не е. Това обяснява на какво се дължи тази по детски непринудена наслада, която носят подводните снимки: халюцинацията, казва Фройд, е „кратък път" към удоволствието, на принципа на който в съня халюцинираме изпълнението на желанията ни.
И Мишо оставя усещането, че е успял да снима цветните ни сънища.
Той беше гмуркач и заедно с други, посветили се на това екзотично занимание, търсеше приключения и загадки в трюмовете на потъналите кораби, но фотографията му даваше възможност да отведе под водата и здраво стъпилите на земята.
Лекари, биохимици, фармацевти и изследователи работят като един - светкавична диагноза, прецизно лечение
Представете си суперлекар - като популярния телевизионен герой д-р Хаус, който едновременно разбира от молекулярна биология, генетика, геномна медицина, фармация, биохимия, химия, онкология, биотехнологии... Такъв човек със сигурност още не се е родил. Но съществува такова място, в което различни научни умове се срещат и обединяват в изпълнението на една цел - медицината да стане по-прецизна, по-бърза и по-адаптирана към индивидуалните нужди на пациента.
Центърът за компетентност „ПЕРИМЕД" се намира в България. Мащабен изследователски комплекс, който разработва високотехнологични платформи, диагностични методи и огромни бази от данни за персонализирано лечение на социално значими и критични заболявания.
Лекари от различни специалности, биолози, химици, инженери, фармацевти и изследователи работят като един - обменят идеи, свързват различни научни подходи и търсят решения, които никоя дисциплина сама не би могла да открие.
„Днес в света се развива персоналният подход към всяко лечение на базата на обработване на клетки, изолирани от болния - коментира пред „Космос" проф. д-р Илия Илиев, председател на научния съвет на „ПЕРИМЕД" и директор на Центъра по технологии на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". - Във Франция има няколко фирми, които разработват този метод (в експериментална фаза), но за да се осъществи подобно нещо, има нужда от различни видове специалисти. В същото време законодателни ограничения пречат за размаха и на едните, и на другите.
Например ние, биохимиците, нямаме право да работим с човешки материал - административно. Но при сътрудничество с лекарските екипи успяваме да се включим в ин виво изследвания.
Колаборациите са големите ползи.
В нощта преди да загине неразбран, младият Еварист Галоа пише завещанието си за скритата симетрия на числата
Топла парижка нощ. Докато пясъчният часовник отброява последните му часове, 20-годишен младеж пише бъдещето на математиката. И вместо да се подготвя за битката, която го очаква на разсъмване, той се навежда над белите листове. До сутринта създава своето научно завещание. Трескаво написани 7 страници, на които описва идеи, доказателства и нови теореми. Години по-късно те ще бъдат разширени и показани на целия свят, за да променят разбирането на числата.
Завещанието му е адресирано до приятеля му Огюст Шевалие. В него се забелязва, че легендарният математик Еварист Галоа, който умира само на 20 г. в дуел, преработва трудовете си, които по-рано е изпратил във Френската академия на науките. Там обаче те са отхвърлени с мотива, че доказателствата му не са достатъчно подробни. И така той си отива недооценен приживе. Но е обявен за гений посмъртно.
Надпреварвайки се с времето, Галоа нахвърля последните си мисли, а в полетата неведнъж записва кратката, но почти болезнена бележка: „Нямам време, нямам време". Тези думи са свидетелството, че до крайния си миг той е мислил не за собствената си съдба, а за бъдещето на своите идеи. Именно в тази последна нощ младежът успява да остави след себе си наследство, което ще надживее цяла епоха.
Тези 7 страници подчертават както майсторството му в математиката, така и огромния натиск, който изпитва при обявяването на своите научни концепции, преди те да бъдат трагично отхвърлени.
В онези последни часове от живота си Галоа пише и още едно писмо. То е озаглавено „До всички републиканци" и звучи като прощално обръщение: „Моля патриотите и приятелите ми да не ме упрекват, че умирам не за родината си. Умирам жертва на една скандална кокетка. В една мизерна свада животът ми угасна. О, защо трябва да умра за толкова нищожно нещо, за нещо толкова презряно! Простете на онези, които ме убиха - те вярват, че постъпват честно."
