Парадокс: Учени в цял свят установяват, че явлението ескалира, а пилоти с дълъг стаж твърдят че не забелязват подобен феномен
Промените в климата, глобалното затопляне и замърсяването с въглероден диоксид са повишили с 55% турбуленциите, или така наречените струйни ветрове, през последните 40 години. Но това изобщо не трябва да е повод за страх. Въпреки тревожните данни на изследователски екипи по цял свят, пилоти с дълъг стаж твърдят, че не забелязват подобен феномен. Как възни
Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман обяви пълна промяна в графиците на космическата мисия. Тя вече копира стратегията на „Аполо"
Това, което от доста време наблюдатели изказваха като предположения, а хора от НАСА – с половин уста, вече е официален факт. 29 години след като Том Ханкс изрече във филма „Аполо 13" репликата: „Хюстън, имаме проблем!", докато играеше ролята на капитан Джим Ловел от същата мисия, друг ключов фактор в американската космическа агенция също използва думата „проблем". Съвременната мисия „Артемис", в рамките на която САЩ планират да изпратят астронавти на Луната за пръв път от 1972 г., досега се е развивала по неправилен начин и затова трябва да претърпи сериозни промени.
Третият є етап, който според първоначалните планове бе заложен за 2028 г., се изтегля още догодина. „Артемис" III обаче няма да закара хора на Луната, каквито бяха доскорошните намерения, а ще бъде полет в ниска околоземна орбита със задача да се тестват ракетата за изстрелване Space Launch System (SLS) и корабът Orion, а също и да се тренира скачване с частните апарати за спускане на лунната повърхност.
Научен център в София бори инфекциите със силен екип и световни технологии
Прониква в клетките и обърква имунната система. Уврежда кръвоносните съдове и органите започват да отказват. Заразеният първо вдига много висока температура. После е повален от силна умора. Вижда външните кръвоизливи по тялото, но не си дава сметка за вътрешните. Започва да повръща. Губи съзнание... и умира.
В някои огнища смъртта покосява повече от половината заразени. Болестта плъзва като сянка през селата и градовете. Поразява територии и не спира пред нищо. Всеки контакт с болните носи смъртен риск.
Лекарите работят в защитни костюми, но са напълно безсилни да помогнат.
Когато през 1976 г. стотици измират от неизвестната болест, придружена с хеморагична треска, лекарят Питър Пиот е изумен. Той вижда под микроскопа дълъг нишковиден вирус, който не прилича на нищо, изследвано дотогава. Учените го наричат ебола и започват да се борят срещу него. В лаборатории по целия свят вирусолози и имунолози работят ден и нощ. Изучават патогена, структурата му. Начина, по който се захваща за клетките. Постепенно започват да разбират слабостите му.
В същото време на фронтовата линия на болестта пациентите развиват органна недостатъчност. Изпадат в шок. Най-тежка е епидемията между 2014 и 2016 г. в Западна Африка. Заразени са над 28 хил. души, а повече от 11 хил. умират. Цели 3 години по-късно учените неочаквано постигат истински пробив. Разработват терапии с моноклонални антитела, които директно се свързват с вируса и блокират способността му да навлиза в клетките. При ранно приложение те значително намаляват смъртността. Така е разработена първата ефективна ваксина срещу ебола. А човечеството за пореден път си дава сметка, че въоръжени с наука, търпение и сътрудничество, хората могат да се защитят дори от най-страшните инфекции.
Както по света, така и в България има учени, чиято основна задача е да изследват и разкодират цялата палитра от болестотворни микроорганизми, които засягат човешката патология. Най-иновативните проучвания с последно поколение оборудване у нас в момента се правят в Центъра за компетентност „Фундаментални, транслиращи и клинични изследвания в областта на инфекциите и инфекциозната имунология", водещ партньор в който е Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
125 г. учените спорят дали 4-тонният камък с издълбаните норми е базалт или диорит, дали е пренесен през Ормузкия проток от Оман или с кервани по суша от Южен Иран
Един технически на пръв поглед въпрос – от какъв камък (базалт или диорит) е изработена стелата с кодекса на Хамурапи, всъщност крие дълбоки древни вярвания. Някогашните вавилонци смятли базалта за прокълнат камък, докато диоритът носел ореола на благословен. И не без значение е фактът, че именно по времето на Хамурапи базалтът започва да измества дефицитния диорит при изработката на царски монументи.
Повече от 125 години учените спорят какъв е материалът, върху който владетелят, разширил Вавилон до могъщ град-държава, установява правни норми за поданиците си.
Законникът съдържа 282 постулата
и е един от най-значимите паметници на древния свят, датиран в края на управлението на Хамурапи - около първата половина на XVIII в. пр. Хр. Сега предстои изследването на стелата чрез съвременни неинвазивни методи - преносима рентгенова флуоресценция (pXRF), Раманова спектроскопия и SWIR спектроскопия, които да идентифицират химичния и минералния „отпечатък" на скалата, без да застрашават паметника. За това изследване миналия месец съобщи авторитетното научно списание „Нейчър".
Причината за толкова дългия дебат е липсата на прецизна документация, когато през 1901 г. френският археолог Жак дьо Морган и екипът му откриват блока край иранския град Суза. Предполага се, че камъкът е отнесен там като военна плячка от еламския завоевател Шутрук-Нахунте около XII век пр. Хр. Първоначалното описание като диорит е направено в епоха, когато методите за идентификация са още неразвити, а предполагаемите скали наистина си приличат: и двете са тъмни и твърди, но се различават съществено по химичен и минерален състав. Диоритът се формира при бавно охлаждане на магма под земната повърхност, докато базалтът е вулканична скала, излята на повърхността - разлика, невидима за окото, но решаваща за смисъла на монумента. Блокът е бил счупен
на три части, впоследствие пренесени в Париж и съединени. Франция е придобила права за разкопките от иранския шах и в момента стелата се пази в Лувъра. Тя е висока 2,25 метра, с обиколка 1,90 м в основата и 1,65 м в горната си част. Долните три четвърти от повърхността са били прецизно изгладени, за да бъде издълбан текстът върху тях. Той съдържа около 4130 реда клинопис на акадски език (старовавилонски диалект), разпределени в колони. Чете се от дясно наляво.
Якоб е сложна и необичайна фигура - авторитетен и разочароващ. Смъртта му е „най-важното събитие в живота" на сина му
„Баща ми е мъртъв, но той не знае."
Якоб Фройд е починал, но се държи така, сякаш е жив. Синът му обаче знае, че не е. Знае го в собствения си сън. Вече буден, основателят на психоанализата Зигмунд Фройд е силно смутен от „срещата" със своя покоен родител. Стига до извода, че сънят му изразява двойствени чувства - любов и уважение към бащата, но и несъзнателно желание за освобождаване от неговия авторитет.
Връзката между Зигмунд и Якоб Фройд е толкова напрегната и психологически сложна, че оставя в сянката си дори специалните отношения с майката и с другите близки на гениалния психоаналитик. Якоб е комплексна фигура, човек на противоречията - едновременно внушителен и разочароващ. Почти невъзможен за разбиране. Неслучайно синът му променя собствените си чувства към него в различни периоди от време. Едно е сигурно - Якоб е в основата на развитието на идеите на Фройд, той е част от генезиса на психоанализата.
Смъртта му през 1896 г. потапя Зигмунд в период на дълбоко самонаблюдение, който продължава няколко години. Именно тази загуба го кара внимателно да записва и анализира собствените си сънища и идеи, които по-късно публикува в книгата „Тълкуване на сънищата" (1900).
„Той се държеше смело докрай, точно като напълно необичайния човек, който беше." (Писмо от 26 октомври 1896 г. до Вилхелм Флис.)
Фройд казва, че смъртта на бащата е „най-важното събитие в живота на един човек", защото тогава се активират силни детски емоции и спомени. Да се потопим дълбоко в неговите, за да се запознаем там с Якоб.
„Нищо няма да излезе от това момче!" - казва Фройд-баща, силно раздразнен, че синът му Зигмунд е извършил пакост. Уринирал е в спалнята на родителите си - вероятно в нощно гърне или на пода. Тази реплика се запечатва дълбоко в паметта на момчето, което я възприема като унижение и подценяване. Години по-късно сцената често се повтаря в неговите сънища, но винаги придружена от изброяване на делата и успехите му. Сякаш той символично отговаря на своя родител: „Виждаш ли, въпреки това станах някой!", връщайки си достойнството. Доказвайки на татко си, че е грешал.
Учени разбиват кода на последното ни неприкосновено убежище
От хилядолетия сънят е последното неприкосновено убежище на човешкия дух – хаотичен театър, в който сме едновременно и публика, и режисьор.
Днес учените от Масачузетския технологичен институт разбиват кода на това тайнство. С помощта на нови технологии те не просто наблюдават сънищата ни. Те започват да ги управляват.
В малка затъмнена зала на Лабораторията по медийни изкуства и науки към института един доброволец заспива, поставяйки на ръката си устройство, наподобяващо високотехнологична ръкавица. Нарича се дормио и е „скалпелът", с който изследователите си проправят път към човешкото подсъзнание. За разлика от сложните и скъпи електроенцефалографски машини, дормио следи фини биосигнали: мускулен тонус, сърдечен ритъм и проводимост на кожата. Целта е да се улови точно един специфичен момент – хипнагогията. Това е краткият, сюрреалистичен преход между будно състояние и сън, в който логиката изчезва, а съзнанието става изключително податливо на външни внушения.
За да разберем защо точно този момент е ключов, трябва да погледнем как функционира сънят като процес. Той не е еднородно състояние, а сложна последователност от фази, които се повтарят циклично през нощта. Четири отделни фази, които в своята последователност продължават между 90 и 120 минути.
