Учените откриха, че дори неандерталците вероятно са се целували, а първите писмени следи от интимния жест
са на 4500 години
Преди около 20 милиона години, когато хората още не съществуват, техните далечни еволюционни роднини вероятно вече се целуват. Нямат сватбени церемонии, любовни писма и романтични филми, но допират устни по начин, който поразително напомня един от най-интимните човешки жестове. Милиони години по-късно той ще се превърне в симво
Във витрина в Египетския музей в Кайро е поставено ковчеже, облицовано със слонова кост. На него е изобразен красив млад мъж с жезъл в беседка, обвита в цветя. До него стои миловидно момиче, което му подава лотоси и плодове на мандрагора - растението, което в Древен Египет свързвали с любовта и плодородието. Надписът върху капака е многозначителен: „Великата съпруга на фараона Анхесенамон, да живее". Което не оставя никакво съмнение - момчето до нея е Тутанкамон.
Но това съвсем не е най-интересният детайл. В краката на двамата, най-долу, си играят две невръстни момичета, които берат цветя и мандрагора. Дали те са наследниците на царствената двойка? Или са символични образи, подчертаващи любовта и съюза им?
В своята книга „Момчето зад маската" египтоложката Шарлот Бут отбелязва, че изображението е косвено доказателство, че
Тутанкамон е имал живи деца
Какви са аргументите й? Първо, в Древен Египет няма традиция мъртвите деца да бъдат изобразявани по този начин. Второ, малко вероятно е на капака да са изрисувани двете бебета, погребани с баща си, тъй като те изобщо не са израснали. Трето, в писмото си до Тутанкамон вавилонският цар Бурна-Буриаш му изпраща „поздрав до жените ти и децата ти".
Роботът достига места, където водолазите са безсилни. Изследва потънали кораби, взема ДНК проби, картографира дълбините
Спуска се до 350 метра дълбочина. Там, където слънчевите лъчи почти не достигат. Предназначен е за морски операции по търсене и спасяване. Снабден е с камери и сонари. Мощната му система за задвижване и стабилността му при силни течения позволяват работа в труднодостъпни терени.
Има усъвършенствана навигация. Чрез множеството вътрешни сензори планира маршрута си и цялата мисия, проследява траекторията и в реално време предава видео от камерите си и информация за позицията си. Системата му може да измерва дължина, широчина, площ, периметър и дори ъгли. Точността е до милиметри. Това позволява на операторите, които го управляват, да идентифицират конструктивни повреди, да събират данни и да извършват оценки.
Той не просто снима морското дъно. А може да направи прецизно картографиране с дълбочини, експлоатационни данни и да създаде 2D или 3D карти.
Това позволява бърза оценка на подводната среда, което е изключително полезно при извънредни ситуации.
Рекордно високи температури и все по-чести опустошителни природни бедствия. Резултатът от човешката дейност върху планетата Земя става все по-катастрофален, а цената на глобалното затопляне расте всеки ден. Особено за жените в Кения, принудени ежедневно да я плащат с телата си.
Нелай е вдовица, която живее в окръг Каджиадо, 80 км южно от столицата Найроби. Тя и масайската общност са част от 19,4-те милиона души, които нямат достъп до питейна вода и тоалетна в домовете си.
Събирането на вода от различни места с нестандартни средства е задача на жените във всяко 7 от 10 домакинства в Кения според глобално проучване на Световната здравна организация и УНИЦЕФ. Такава е съдбата и на Нелай, която казва пред фондация „Уотър Ейд", че ролята є на водоноска я поставя в огромна опасност.
Сексът е главната разменна валута, с която жените плащат на търговците на вода в гетата на Кения. През 2021 г. Мърси от Кибера разказва пред местни журналисти как нейна 14-годишна приятелка ражда и заживява с местен продавач на вода, след като започва да си я набавя от него.
Изборът за това е неин, но е породен и от крещящата
битова нужда.
15-годишната Джейн обаче няма щастието сама да избере сексуалния си партньор.
След тежка депресия, смазан от критиките, днес Дейвид Синклер е най-ярката звезда в антиейджинг индустрията
Сидни, началото на 70-те години. Докато едно невръстно момче си играе с малко коте, неговата баба замислена му прошепва нещо, което ще бележи целия му по-нататъшен живот.
„Това мъниче ще живее около 15 години и след това ще умре. Всички умират." След което, виждайки как внукът й посърва, с присъщия си весел и свободолюбив характер дяволито му смигва:
„Но ти, Дейвид, никога не пораствай."
Момчето е Дейвид Синклер. Половин век по-късно той ще е най-ярката звезда на научния небосклон в сферата на подмладяването. Ще е прочут професор по генетика в Харвард, когото милиардерите се надпреварват да канят на събитията си, да го интервюират, за да разкаже за най-новите си пробиви в обръщането на биологичния часовник. И евентуално да им разкрие тайната на младостта си.
Не, той определено не е прочутият герой на Оскар Уайлд - Дориан Грей, нито е потомък на граф Сен Жермен, а човекът, който въпреки всички хули и подигравки до ден днешен упорито опитва да докаже, че стареенето не е присъда и може да бъде предотвратено.
От влюбената си в свободата баба той наследява едно важно качество - отказва да приеме общоприетите бариери и табута. Самата тя, потресена от ужаса на соцрежима в Унгария и кървавото потушаване на въстанието от 1956 г., бяга със семейството си в Австралия.
Моделиерката превръща плата в изкуство и диктува тенденциите в модата у нас между двете световни войни
Всички погледи са обърнати към нея. Фината материя обгръща силуета на царица Йоанна с лекота, а традиционните български шевици превръщат тоалета й в изящен разказ за принадлежност и достойнство.
Тя е облечена в една от любимите си рокли, в които аристократичната сдържаност среща българската идентичност. В тази дреха няма показност, а царственост, която не се нуждае от обяснение. Съвсем различна енергия носи Леа Иванова, когато прави дебюта си на сцената на столичното „Казино", облечена в черната карирана поличка, бяла блузка и малко шалче, създадени специално за нея. Бъдещата най-ярка звезда на българския джаз носи непринудеността на младата градска модерност. Контрастът между черно и бяло е прост, но категоричен, а силуетът е лек, младежки, освободен от излишна тържественост.
Това е дреха, която оживява с движението, с гласа и с характера на жената, която я носи.
А на друга сцена в първия конкурс „Мис България" през 1929 година красавицата Люба Йоцова пише история, като печели короната. Врачанката е блестяща в тоалет, който подчертава непринудената є грация и съчетава европейска елегантност с българския декоративен почерк. Вниманието към детайла и майсторското изпълнение в тоалета допълнително издават почерка на моделиерката, която стои зад него.
