Преди около 2400 години в два от своите диалози древногръцкият философ Платон разказва историята на богата и развита цивилизация, потънала в морето след поредица от пожари и земетресения - Атлантида.
През всичките тези векове този мит владее човешкото въображение. Неведнъж в историята са се правили опити да бъде локализирана могъщата държава.
Платон говори, че се намира „отвъд Херкулесовите стълбове", както са наричали навремето Гибралтарския проток, свързващ Средиземно море с Атлантическ
Представете си следната сцена. Влизате у дома вечер. Светвате лампата в хола и телефонът ви автоматично се свързва с интернет - не чрез рутер, не чрез мобилна мрежа, а чрез самата светлина. Телевизорът започва да излъчва филм в 16K резолюция за части от секундата, умните устройства общуват помежду си без забавяне, а видеовръзката с другия край на света е толкова ясна, сякаш човекът стои до вас. Това не е научна фантастика. Това е Li-FI технология, която обещава да промени начина, по който човечеството използва интернет.
Днес всички сме свикнали с Wi-Fi. Радиовълните изпълват домовете, офисите и кафенетата. Те носят интернет през стени, етажи и цели квартали. Но светът става все по-гладен за скорост. Видеоразговори, виртуална реалност, автономни коли, умни градове, роботи, изкуствен интелект - всичко това изисква невъобразимо количество данни.
Как се създава един от най-точните модели за прогнозиране на времето, промените в климата и природните бедствия? Съставките за успеха са две - сериозна работа на висококвалифицирани учени и мощни суперкомпютри от ново поколение в Швейцария и Германия.
Благодарение на тях моделът ICON пресъздава симулации на цялата земна система - атмосфера, океан, суша и въглероден цикъл - с безпрецедентна точност - до 1 км. Затова той вече се използва от метеорологичните служби и изследователски институции в много страни, включително при прогнозиране на времето с висока резолюция и анализа на екстремни събития.
Сред тях са Германия, Италия, Полша, Румъния, Швейцария, Бразилия, Пакистан.
Моделът е на три нива, като оперативната система работи в няколко мащаба. ICON-D2 обхваща Германия и съседните региони с резолюция от 2,2 км. ICON-EU - Европа и съседните райони с резолюция от 6,5 км, докато глобалният модел ICON представя цялата планета, като там щрихите са по-груби и видимостта е по-малка.
Ако сте почитател на творчеството на Габриел Гарсия Маркес, вероятно знаете, че Нобеловият лауреат пише последния си роман - En agosto nos vemos (През август ще се видим), в напреднал стадий на деменция.
След създаването му колумбиецът нарежда на близките си да го унищожат, тъй като смята творбата за незавършена. Синовете му обаче не изпълняват заръката на баща си и публикуват ръкописа 10 г. след смъртта на Маркес, през 2024 г. Според тях заболяването е помрачило преценката на литературния гений.
„Габо загуби способността си да разсъждава трезво относно книгата – пишат Родриго и Гонсало. - Той вероятно дори вече не беше в състояние да следи сюжета й."
Авторът на „100 години самота" е страдал от сенилна деменция, от каквато е била болна майка му и други негови роднини. По ирония на съдбата в най-големия си шедьовър, издаден през 1967 г., Маркес детайлно описва измислена „чума от безсъние", причиняваща загуба на паметта и на способността да се назовават предметите.
Там, където водата и тинята се превръщат в естествена крепост за бягащите от опустошителна война, в лабиринта на лагуната се ражда една сила, която векове наред ще държи Средиземноморието в железния си захват. Не, не е армия от рицари. А дърво, желязо, огън и много човешки ръце.
Годината е 1104-та. Докато останалите владетели на Европа още измерват мощта си с ниви и замъци, Венецианската република започва строежа на нещо невиждано - колосален комплекс, който по-късно светът ще познава като Арсенала. Това не е просто корабостроителница. А първата истинска военноморска фабрика в историята - чудовище, появило се столетия преди индустриалната революция.
Истинската гениалност на Венеция не била само в мащаба. А в организацията. Докато на други места корабът се раждал бавно, изработван от един майстор и неговите чираци, тук всичко било разделено на етапи като в един съвременен модерен завод. Частите се произвеждали предварително, складирали се в резерв и после се сглобявали с почти невъобразима за епохата скорост.
Плавателните съдове преминавали през каналите на Арсенала като по поточна линия - сякаш самата лагуна ги раждала. Така мястото се превръща в двигателя на господството на Венецианската република. Сърцето, което в продължение на 7 века произвежда кораби, богатство и власт за всички краища на Средиземно море.
Три критични момента застрашават осъществяването на проекта „Манхатън", които ядреният физик Опенхаймер помни години след това.
При решаването на първата криза на строго секретна среща италианецът Енрико Ферми - Нобелов лауреат по физика, се обръща към унгареца Юджийн Вигнер - бъдещ Нобелов лауреат по физика, с думите: „Само Еторе да беше тук". Учените все пак разрешават проблема, но скоро пак стигат до задънена улица и втори критичен момент, по време на който Ферми възкликва: „Това изисква Еторе!".
На тези секретни „оперативки" присъстват само директорът на проекта - Опенхаймер, двамата учени - Ферми и Вигнер, и още един човек - генерал Гроувс. Именно той накрая пита кой е този Еторе, за да го доведе веднага в Америка и да се реши проблемът. Но Вигнер му отговаря: „Майорана. За съжаление, той изчезна преди много години."
* * *
1930 г. Рим. Италианската столица се гордее с богата колекция от учени, които се стремят да революционизират ядрената физика. „Момчетата от Виа Панисперна" - група от млади и бляскави умове, имат навика да си дават шеговити прякори.
