И те мечтаят за смартфон, но ще почакат още дълги години до първия си телефон с копчета. Никога не са притежавали електронни игри, но могат да се забавляват с часове с дървена пръчка, със спица от колело, с парче стъкло, с футболна топка от найлон. Ядат основно риба, ориз и плодове. Нямат течаща вода в домовете, но всяка сутрин са измити и с чисти дрехи за училище. Те нямат детска стая, а някои дори легло, но не знаят какво е стрес, депресия, паник атака, отегчение. Те може и да са бедни, но са горди, любопитни и щастливи.
Защото са децата на океана. Населението на остров Занзибар, полуавтономна област на Танзания, е мюсюлманско. Животът на децата тук е силно свързан с океана, със семейството и с цялата общност. Когато не са на училище, децата са на брега.
За да се забавляват, но и за да помагат за прехраната на семейството. Плитчините, които оцветяват Индийския океан в тюркоазени багри, са и сериозен източник за прехрана. На места отливът, който открива сушата два пъти на денонощие, изтегля океана на почти 2000 метра навътре.