Сизиф е осъден от боговете да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново пада надолу, а той трябва да започне труда си отново. Наказание за вечността, само защото царят на Коринт два пъти дръзва да измами смъртта.
Този древногръцки мит с тракийски корен красноречиво описва изначалния и естествен копнеж на човека да живее - ако не вечно, то колкото може по-дълго.
Днес стремежът към дълголетие е истинска мания и неслучайно се е превърнал в един от значителните
Какво би станало, ако яхна опашката на някой светлинен лъч и заедно с него се понеса в пространството със скоростта на светлината? Този въпрос възникнал в главата на един гениален физик - Алберт Айнщайн. Но ако той бе разбрал за трите щури обекти - пришълци в Слънчевата система, които ни обикалят през последните 8 години, със сигурност щеше да поиска да възседне и тях. Не само за да разгадае тайните им, предизвикващи главоблъсканици до днес, а да събере съкровища от знания, пазени от пришълците от далечни светове. Всъщност те са гърмящ коктейл от непознати нови химични и физични процеси, разкриващи смайващото разнообразие от фантастични обекти в нашата галактика. И заедно с това са безпрецедентен шанс – много по-рядък от това човек да удари джакпот, тъй като сегашните изследователи на комети могат да обогатят знанията на всички след себе си. От 2017 г. насам бяхме свидетели на три небесни тела, които очароваха публиката и се оказаха неподозирани „библиотеки" – някои от които разкриват тайни как са се формирали звезди и планети милиарди години преди възникването на нашата космическа „махала"- Слънчевата система.
Безспорната звезда днес е 3I/ATLAS, която взриви въображението на милиони хора по света. Те от лятото се питат дали това не е технология, въпреки категоричната позиция на учените, че не е.
Но през 2017 г. Оумуамуа бе далеч по-смайващо явление и макар че не се сдоби с подобен сензационен статут, „натрапникът" ни завеща купища свръхлюбопитни въпроси.
Сините китове винаги са в движение. Те имат нужда да погълнат между 2 и 8 тона морски крил на ден, за да заситят огромните си тела. Затова и постоянно кръстосват водите на Световния океан в търсене на богати на своята храна води.
Огромните бозайници са отлично пригодени за този вечен лов - те могат лесно да изминат до 100 километра на ден. Но плувайки в собствения си дом, китовете се излагат ежедневно на може би най-големия риск за всяко животно в природата - да кръстосат пътя си с нас, хората. А ние този път се появяваме натоварени върху някой от стотиците хиляди туристически и риболовни кораби, които в днешно време превръщат океана в оживена магистрала.
Всеки един от тези кораби всъщност е огромна заплаха за грациозните, но огромни и трудно маневриращи китове.
Всичко започва с телефонно обаждане до 911. „Един човек влетя в бара и каза, че родителите му са убити. Изтичахме до къщата и там наистина има простреляни хора", крещи в слушалката Джоуи Йесуит и след това сериозно се заплита, опитвайки се да обясни на диспечерката как точно се пише фамилията му. Подобна загуба на ценно време често може да се окаже фатална, но точно в този случай няма защо да се бърза. Всички в къщата на „Оушън авеню 112" са мъртви!
Майката, бащата и четири от петте им деца лежат безжизнени по очи в леглата си, а навън най-големият син ридае неутешимо и моли ченгетата да го пуснат при любимите му хора. На мястото бързо се събират десетки униформени, също толкова журналисти и много повече любопитни зяпачи. На всички е ясно, че 13 ноември 1974 г. няма да е от скучните дни. Кървавата екзекуция моментално става новина номер 1 за стотици милиони американци и всички други обществено значими събития минават на заден план. Ще минат 5, 10, а после и 50 години, но случаят, кръстен от медиите „Ужасът в Амитивил", ще продължи да вълнува света.
Вие сте фанатичен футболен ултрас, който след загуба на любимия отбор с дни е като болен, готов е да се скара и дори да се сбие с някого, за да излее негативните емоции. Колегата ви е фен на същия отбор, гледал е същия мач, но след поражението философски заключава: „Случва се, дано следващия път да бием!".
Защо едни футболни запалянковци приемат неуспехите твърде болезнено и лично, а други се утешават с максимата, че все пак става дума за игра, създадена да забавлява?
Чилийски учени са изследвали мозъците на 60 фенове чрез ядрено-магнитен резонанс. Той показва промените в кръвния поток, докато мъжете на възраст от 20 до 45 г. гледали на видеозапис как любимите им отбори „Коло Коло" и „Универсидад де Чили" вкарват и получават голове.
Видеата били както от сблъсъци между двата тима, които са най-непримиримите спортни врагове в Чили, така и с други, по-търпими опоненти. Проучванията обяснили защо най-запалените фенове буквално откачат, когато нещата се объркат, и защо победата над големия съперник им носи неописуемо удоволствие.
„Фауст" е шедьовърът на поета Йохан Волфганг Гьоте. Връх на германския класицизъм и най-цитираната негова творба. Всичките му значими произведения го превръщат в една от основните фигури на европейския неокласицизъм и романтизъм от края на XVIII и началото на XIX век.
Влиянието на Гьоте върху музиката, драматургията и поезията в цяла Европа е добре известно. Но то хвърля дебела сянка върху научните му изследвания и постижения, които никога не намират широк отзвук. Въпреки това историята на великата трагедия „Фауст" сякаш пресъздава преживяванията на всестранно развития драматург.
Пиесата разказва за магьосник от XVI век и неговия кръвен договор с демонични сили, който му позволява да живее живот в постоянно преследване на знания, власт и експлозивно забавление. Гьоте я започва на 20-годишна възраст, когато все още е студент по право. Завършва я малко преди смъртта си, на 82 г., като идеята е продиктувана от мислите му върху живата материя на природата. Гьоте влага широкия си спектър от интереси и дейности и търси истината чрез самоанализ за съвременното човечество и интелекта, както и чрез научно наблюдение на природата и Вселената.
