Място, белязано от Бога, където няма абсолютно никакво противоречие между природа и цивилизация."
Така руският поет Василий Жуковски описва Баден-Баден в началото на XIX в. Но дори и днес, 200 години по-късно, и най-взискателният любител на парковете и природата трудно ще отрече, разхождайки се по алея „Лихтенталер" в курорта, че пейзажът около нея е планиран педантично преди столетия.
Алеята преминава покрай кристално чиста рекичка, около нея са пръснати вековни дъбове, добре поддържани
Векове наред маите бяха обвити в мистична пелена като пророци за края на света заради календара им, който завършваше необяснимо с 2012 г. Преди фаталните 13 години обаче нищо неприятно с планетата ни не се случи, но археолозите продължават да откриват други невероятни факти за живота и обичаите на древните обитатели на Централна Америка.
Освен огромни каменни пирамиди, тези племена са създали впечатляваща мрежа от "супермагистрали" през гъстите джунгли на Гватемала, Мексико и Белиз. България, която се опитва в продължение на 40 г. да свърже крайните градове на страната със скоростни шосета и все нещо куца, има много какво да научи от тях. От 600 г. пр.Хр. до 900 г. сл.Хр. маите, които не са имали дори метални инструменти, са се справили далеч по-добре от нас, въпреки че днес разполагаме с модерна техника.
Единствената в света подводна вкаменена гора на близо 20 млн. години между Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър се е запазила до днес, защото някакъв грандиозен катаклизъм буквално я е погребал за броени минути или часове.
„Иначе съхранението в този й вид би било невъзможно", разказа пред „Космос" ръководителят на изследователския проект между Софийския университет и Природонаучния музей доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет.
Според него при всички случаи става дума за катастрофално явление.
„Не е изключено морето да се е надигнало, това да е било придружено от земетресение, след което миниизригване е предизвикало затрупването на гората с морски седименти и по този начин тя се е запазила в безкислородните условия на Черно море", допълва ученият.
Светът никога няма да забрави посърналото му лице, когато беше поканен да напусне игрището. Вървеше видимо ядосан към изхода на стадиона, придружен от медицинска сестра. Мислеше си, че просто ще пропусне състезанието. Но тя го заведе на допинг контрол. И това сложи финал на бляскавата му кариера.
Така Диего Марадона бе изключен от националния тим на Аржентина и не можа да излезе в следващия мач срещу отбора на България. Великият нападател даде положителен резултат за ефедрин. Не бе прието оправданието му, че стимулантът е съставка в лекарството му за отслабване, и той бе дисквалифициран.
Този допинг скандал е един от най-големите в спорта и вероятно ще се помни дълго. Но историята показва, че откакто светът се състезава, спортистите се опитват да повишат енергията и уменията си в преследване на първото място. Чак през 1968 г. се въвеждат първите забрани за използването на определени лекарства, а днес списъкът е огромен. Документът се обновява в началото на всяка календарна година.
По много въпроси човечеството не може да постигне съгласие. Едва ли обаче има друг казус, в който аргументите и на едната, и на другата страна са толкова смислени, че е много трудно да се вземе решение за подкрепа. Този казус е: морално ли е да се използват животни в медицинските изследвания? Дискусиите не спират повече от век и със сигурност ще продължат дотогава, докато учените не намерят друг начин да довеждат проучванията си докрай.
Поднасяйки извиненията си на хората, чиято съвест не може да се примири с опитите с животни, изследователите припомнят, че без тях дълъг списък с болести може би още нямаше да има лечение. Учебникарският пример е как през 1928 г. шотландецът сър Александър Флеминг открива пеницилина, но през 1945 г. споделя Нобеловата награда с Хауърд Флори и Ернст Чейн. Флори пръв се сеща да изпита пробите върху мишки, след което двамата с Чейн разработват методи за приложението и промишленото му производство. Смята се, че пеницилинът е спасил живота на поне 80 млн. души.
Участие в бомбардировки над нацистка Германия, оцеляване след катастрофа с хеликоптер и при торпедна атака срещу военен кораб, засядане в Арктика, изправяне очи в очи със Сталин, оставайки с пренебрежителната мисъл за него като "незначителен мъж". Не, не говорим за някакъв универсален войник, шпионин или дипломат, а за красива, суетна и много смела жена. Същата, която има късмета да говори с Ганди часове преди убийството му, а императорът на Етиопия да носи през рамо като личен асистент нейните фотоапарати.
Маргарет Бърк-Уайт, наречена от колегите си от списание LIFE Маги Неразрушимата, e един от най-безстрашните фотографи и свидетел на славата и варварството на XX век, заснемайки някои от най-експлозивните сцени на времето. Тя като че ли има таланта да бъде на точните места в точното време.
"Нищо не ме привлича така, както затворена врата. Не мога да оставя фотоапарата си да си почива, докато не я отворя; исках да бъда първа", признавала е Бърк-Уайт.
